Tя престъпи към живота си, към живота си, който не познаваше. Тя не познаваше себе си , непознаваше нито града, нито хората. От себе си знаеше, че можеше да очаква всичко – да предаде приятел, да изневери, въпреки, чувствата, които изпитваше, към човека до себе си...Но от другите не знаеше какво да очаква- знаеше, че всички хора, са грешни като нея, но въпреки това им вярваше...Вярваше в излъсканата витрина, която всеки слагаше пред себе си...Често усещаше страха на хората, страхът, че не могат да отговорят да образа, който сами са поставили и определили за себе си, че трябва да следват. Заради това, тя беше премахнала всички граници за себе си...не искаше да бъде Някой, не искаше хората да могат да я определят, не искаше двама нейни познати да се запознаят...и те да имат еднакво мнение за нея...Искаше да бъде извън границите- за да не чувства страха...да избяга от него....да избяга от себе си...всеки ден – да се събужда нова- ето затова мечтаеше тя..Но всъщност все си бе тя- поне отвътре...Отвън – да, беше различна...но отвътре все бе себе си- бягаща от себе си...