Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.09.2009 00:20 - Обувки
Автор: mikela Категория: Изкуство   
Прочетен: 1516 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 27.09.2009 00:22


 Навън беше мрачно. Може би всеки момент щеше да завали. Но той старателно лъскаше обувките си. Имаше среща с неговата единствена любов и то след толкова време на раздяла. „Тя ще погледне обувките ми. Да, тя ще ги погледне…тя винаги ми правеше забележка, ако не бяха чисти. Сега ще ги види и ще разбере, че съм мислил за нея, че съм я помнил през цялото това време. ”

Той излезе. Въздухът миришеше на есен.  „Защо никога не успях да й кажа, че я обичам,?! Защо я пуснах да си отиде?! Нищо, тя прие срещата. Тя ще бъде там за мен.”

Той усети капките дъжд. Беше забравил  чадъра си. Той закрачи по-бързо, но и дъждът се усили.  По обувките му вече имаше пръски кал.

„ Знам, че ми е простила. Тя винаги ми е прощавала, защото любовта й към мен, й дава сили. Сега нейната любов ми даде сили и на мен, да й кажа, че я обичам, че я искам завинаги до мен, че ако не чувствам нейната любов, животът ми е безсмислен. Без нея и нейния смях аз съм никой. Да се гледам отразен в щастливите й очи….Това искам. Сигурен съм.”

Дъждът продължаваше. Целият прогизна. От косата му капеха капки, но той не усещаше нищо. Беше вглъбен  в мислите за предстоящата среща.  Обратът в неговия живот- да бъде верен и да се отдаде напълно само на нея. Нямаше търпение да я види, да я помоли за прошка. Знаеше, че постъпва правилно, защото това желание се поради още от първия на ден на тяхната раздяла. И с всяка следваща  друга жена, това желание се надигаше, надигаше, докато започна да се се чувства обсебен от  него. Звънна й и тя му  каза, че ще го чака в парка.  Той вървеше устремен  натам, към нея,  към тяхното бъдеще, към негово ново „Аз”.

„Това е. Обичам я”. Колко беше щастлив, че най- накрая успя да признае това чувство пред себе си…че може да обича.  „Да, и аз съм способен да се отдам само на един човек- на моята любима!”    Пресече улицата и влезе в парка. Погледна към обувките си  бяха мръсни и кални. Сърцето му се сви. Но той беше убеден, че тя ще знае, че ги е почистил. Тя усещаше всичко, виждаше  неща в него, дори за който той  не бе си давал сметка. „Това е любовта - да живееш чрез и за другия.От днес ще живея така. ”  Видя я. Беше на една пейка  със сестра си.  Развълнува се. Никога не беше се чувствал така. Сега  ще й каже, че я обича.

Доближи се. Тя беше катастрофирала  миналия месец. Беше в инвалидна количка.

-      -------    Лекарите все още не могат да кажат доколко е сериозно и дали състоянието ми е временно.- обясни тя.-   А ти защо толкова настоятелно искаше да се видим днес?....

-       ------- Исках просто да те видя. Съжалявам не знаех, че ще е такова времето.  По- добре да се прибирам, че вече съвсем прогизнах.

     Целуна я по бузата и продължи. „Явно не мога да обичам”- мислеше си той.  В очите му имаше сълзи. Дъждът продължаваше да вали.



Тагове:   обувки,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. injir - Трудно се взема решение. Особено в ...
27.09.2009 00:24
Трудно се взема решение. Особено в подобен момент.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mikela
Категория: Лични дневници
Прочетен: 335635
Постинги: 164
Коментари: 886
Гласове: 3095
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031