За какво ми трябва твоето тяло, щом нищо не усещаш ти…

Очите празни, а вътре- страх се е събрало…

Страх да докосваш чуждите души…

Признаваш ли пред себе си, че имаш чувства, истинската нужда да бъдеш с някой друг…

а не със себе си- като безпристрастно огледало…

Защо стремиш се да бъдеш някой друг,

като животът –единствено е тук…

Събери думите, които разпиля…

и раздай истински твоята енергия…

Страхуваш си от себе си,

и чакаш потвърждение, че ти си прав….

Но не си…защото думите само съдят,

И нищо те не могат да дадат….