Кой си?

Аз не те познавам....

            Но толкова много ти давам....

От себе си.....

                    Дори аз самата не съзнавам....

Да те гледам, докато спиш....

               Да те прегръщам....

                                  Да те усещам....

Спокойствие ми носиш ти.....

Далеч си ти от моята вселена....но кожата ти и уханието ти са ми нужни....

Толкова много ти давам....дори не те питам....

Не знам дали го усещаш....всъщност моята нежност не е към тебе....

Целувам теб...а всъщност някой друг ....непознат....

Нуждая се от твоята прегръдка...само да си представя, че съм на друго място...

Просто усета на друг човек....кожа до кожа...сърце до сърце...пръсти вплетени едни в друг....но не значещи нищо....ни за мен...ни за теб....

На това ли викаме живот...

                         Когато самите осъзнаваме своята ирония...и собствения си капан, от който не можем да излезем...защото просто се чувстваме добре в него....