" Aла никога не бива  да забравяме, че всъщност духовния опит се изразява наи-вече чрез Любовта" . А в Любовта правила не съществуват. Можем да се стремим да следваме наръчници, да контролираме сърцето си, да имаме изработена стратегия на поведение, но всичко това е безсмислено. В крайна сметка решава сърцето и това, което то реши, е правилното.
Всички ние сме го изпитвали през живота си. Всички ние в даден момент сме казвали през сълзи: "Страдам заради една любов, което не си струва" Страдаме, защото мислим, че даваме повече отколкото получаваме. Страдаме, защото не признават любовта ни. Страдаме, защото не успяваме да наложим нашите собствени правила.
Страдаме неоснователно, защото любовта е в основата на нашето израстване. Колкото повече обичаме, толкова повече духовен опит натрупваме...."
" Но любовта е винаги нова. Няма значение дали обичаме веднъж, два пъти или десет пъти в живота си- винаги се оказвамв в непозната ситуация, Любовта може да ни отведе в ада или в рая, но винаги ни води нанякъде. Трябва да я приемем, защото тя е храната нашето съществуване. Ако откажем да го сторим, ще умем от глад под отрупаните клони на дървото на живота, защото няма да сме посмели да протегнем ръка и да откъснем плодовете. Където и да се намираме, трябва да търсим любовта, дори това да означава часове, дни и седмици на разочорование и печал.
Защото в мига, в който тръгнем да търсим любовта, тя също тръгва към нас.
И ни спасява."
                                   Паулу Коелю

още не съм довършил книгата му, добре че ме подсети.