поеми глътка въздух над повърхността….

Усети аромата на сутрешно  кафе,

заедно с целувка от безмълвни устни…

Завий ме през нощта,

и се вслушай в звуковете от града…

Нямащ ли усещането, че само ние двамата сме живи…

Пороен дъжд,

                             Стихия,

Бурен океан.

Такива емоции в мене има…

Притисни се в мене силно през нощта,

да  усетя ударите на твоето сърце,

защото само аз тогава разбирам смътно,

какво е чувството на капката  вода,

завърнала се в океана…