2007-ма. Аз съм в бъдещето, т.е отдавна съм в бъдещето…Като бях малка винаги си представях каква ще бъда през 2000, 2002, 2006 и.т.н. Всеки ден мечтаех да порасна, сигурна съм, повече от другите деца…Даже имам ярки спомени как 10-годишна вървя по улицата до нас и с цялото си същество мечтая за себе си в бъдещето…Спомням си как понякога съм се възпирала да кажа това, което искам или мисля на някой възрастен, и съм му отговаря по „правилния”начин…Чувствах, че няма да възприеме моето детско  мнение   сериозно…и мечтаех…Мислех, че светът на възрастните е вълнуващ и лесен, чудех се защо се оплакват, защо не се променят, нали точно сега имат възможността да бъдат такива каквито искат…И чаках да порасна…Но с времето разбрах, че всичко ,уви,  е било илюзия, осъзнах, че винаги ще си остана по някакъв начин Аз, че е трудно да бъдеш голям и че трябва да полагаш усилия, за да бъдеш такъв какъвто искаш…Колко много ме болеше, как не можеш да приема действителността…Винаги когато си помислих ”Готово”, когато се чувствах доволна от живота си, от нещо, което съм постигала, ме застигаше или някакъв удар от Съдбата или емоционална празнота…Трудно ми беше да намеря себе си и правилния път…Осъзнах, че нищо, не е такова, каквото човек си го представя…Ох, прозата на живота как тежи…

Спомням си на около 20 как пак бях изпаднала в състоянието „не мога да приема действителността”…Вървях из улиците и виждах толкова нещастни хора, неосъществени, недоволни от себе си…И мен ли ме чакаше това…Мислех си, та нали тези хора страстно са желаели нещо и са мечтали да бъдат възрастни, а се  отказали толкова лесно…И аз ли ще бъда такава, и мен ли ще ме смажи живота…Слава богу, споделих ужаса с мои близки хора и те ми казаха, че едва ли  другите  са си мислили така, а и сигурно не положили никакви усилия,  не са желали страстно…О, боже, само аз ли съм си мислела такива неща…С течение на времето разбрах, че това ми е проблемът- бъдещето и от това идват всичките ми страдания… За съжаление преди да осъзная, вече имах картина за себе си до 30J…Опитвам се да я забравя, за да не наранявам сама себе си…”Прави каквото трябва пък да става каквото ще”…Радвай се на този момент-този момент е твоя живот”…С такива мисли живея и се опитва да се лекувам…

Последната ми голяма дупка беше това лято…Реших, че трябва да намеря някакъв постоянен начин да се мотивирам, защото ми омръзна да се люшкам от едно състояние в друго…Обещах си, че ще гоня всяка мисъл и бъдеща  представа …Че и детето в мене  вече трябва да порасне и да приеме реалността…Знаеш толкова много, а правиш толкова малко…Ох, как боли…Реших да положа усилия и да променя  това…И така малко по малко, задавайки си въпроса..какво би ме направило малко по-щастлива и доволна от себе си в този момент; тази мисъл ще промени ли нещо и.т.н…и така почнах да се уча да живея на практика, а не само на теория…

Като посрещнах 2006 си пожелах Воля…тази година ще си пожелая пак…

В бъдещето съм…през погледа на детето в мен…Не трябва никога да  го разочаровам повече…Обещавам, ще се постарая…

Вярвам, че ще ти върви много през Новата 2007-а!
А щастието е нещо твърде относително...

Благодаря ти:))), но все пак всичко зависи от мен:)))) Да, щастието е относително...можем само да го чувстваме и изживяваме... и може да бъде предизвикано от толкова малки или незначителни на пръв поглед неща....Поздрави:)))

Благодаря ти за поздрава! Ще се радвам всичко при теб да е OK!:)
Тъжно е само, че си имала такова едно малко кофти лято, както казваш. Дано през 2007-а нещата ти вървят само на 6!

Хубаво е, че си запазила още детското у теб, не знам как си успяла, но е така.

Хей, не пораствай! Продължавай да мечтаеш! Децата не изпадат в депресия. Те се радват на всичко истински и сега! Ех, искам да мога да го правя по-често! Пожелавам го и на теб! :)))

а през новата година се раждат нови!