Ако аз се родя едно средно статистическо  А и през живота ми  предстои да взема безброй решения и избори – от маловажни на пръв поглед до важни…например-  с какво ще се храня, дали ще пуша, пия, как ще се обличам, какъв цвят ще си боядисам косата, дали ще прочета дадена книга, дали и колко ще излизам и .т.н. до това какво да уча, работя, къде да живея , колко езици ще науча и т.н.  Приемаме, че всяко решение отваря вратите на  определени нови решения и възможности , а те от своя страна  ни моделират понякакъв начин като личност …То обозначаваме тези възможности с цифри и следователно в определен момент ние можем да изглеждаме така

А2486078534235678853224567…

или

А79532865063235688886432356782…

или

А5743578876543357888432347888912335…..

Но в крайна сметка пак си оставаме А, нали така? Но в зависимост от решенията, които сме взели ние можем да бъдем от едно щастливо А  до едно нещастно и неудовлетворено А, т.е за да бъдем в даден момент по-близо до щастливото ни АЗ, то би трябвало всеки момент да го възприемаме като възможност за избор и да вземаме тези решения от гледна точка на това, кое е „най-вярно”, кое ни шепти вътрешният глас, кое знаем, че е правилно и редно, какви искаме да бъдем…и се придържаме към собствените си съвети и решения…Тогава  ние ще се осъществим най-напълно, т.е животът е нещо като игра и ние решаваме буквално всичко…Ние самите предопределяме, възможностите и нещата, които ще се случат в даден момент.  Тогава можем да бъдем такива каквито искаме и такива каквито бихме се харесали. (Доказателство е изречението „Ако бях направил…щях да….” Или с две думи съвестта ни за нас самите пред нас самите- т.е когато сме „изгубили” даден момент.) Но това означава, че всеки момент би трябвало да се чувстваме  отговорни за своите действия, мисли, и чувства…и да имаме воля и самоконтрол…А волята и самоконтрола се „придобиват” като приемаме всяка ситуация, в която трябва да ги приложим като нова и да си налагаме да го правим,  докато се превърне нещо като в навик, докато вече възможността да Го направим  е по-голяма от това да не Го направим( или обратното, зависи от конкретното нещо)….И се утвърждават качествата, които бихме желали да имаме, а те както по-горе доказахме ще ни доведат до нови възможности и перспективи….

Така А изцяло зависи от себе си и е отговорен дали ще се разгърне изцяло като личност или не….Т.е аз трябва да спра да пиша този постинг и да отида си подредя гардероба и стаята си , ако искам да приличам повече на себе си…Аз отивам…J
p.s Извод- животът ни е една потенциална възможност от безброй други възможности (на същия наш живот).