Хората се събират заедно, за да бъдат щастливи, да правят другия щастлив- щастието, предизвикано от теб, отразени в очите му- те прави и теб щастлив. Но защо толкова бързо забравяме това и преставаме, да се радваме на човека до нас? Нали сами сме го пожелали и избрали? Защо почваме да гледаме на човека до нас, като даденост и започваме да го задушаваме с претенции, необоснована ревност, да го нараняваме и постоянно да го подлагаме на натиск, да го пробваме и изпитваме. Като че ли чрез болката искаме да го привържем към себе си, а не чрез щастието и радостта. Вярно е, че всеки човек обича и изразява любовта си по различен начин, но защо толкова бързо забравяме, че другият човек е свободна личност и винаги може да си тръгне от живота ни. Правим каквото си искаме, избиваме си комплекси, прикриваме неувереността си, борим се да вземем властта в отношенията, да сме тези, които се налагат и  забравяме да се радваме и да ценим другия- а после като той си тръгне- не можем да повярваме, че това се е случило. Да, случило се е , защото ти си забравил  другия отдавна, а сега искаш да си го върнеш...Защо е толкова трудно да обичаш...Защо е толкова трудно взаимно да се ценим, да ценим миговете заедно, да се обичаме без страх...Любовта е свободно чувство, любов е да правиш другия щастлив, да го караш да се чувства единствен и значим...Любовта е неегоистична...Любовта е безкрайна...Любовта е толкова красива, а ние постоянно я принизяваме...

Ти имала ли си такива пристъпи на ревност?

Любовта е там където има доверие .Влюбени са тези които не свалят звезди, а доказват любовта си с уважение към партньора си и зачита неговото лично пространство.

Разбира се че трябва да обичаш човека до себе си.Напълно нормално е да го ревнуваш, но по принцип ревността е признак че се притесняваш че не си достатъчно добра и той (тя) ще предпочете някоя (някой) по-добър.
Обаче когато се обичате, всичко е наред.

Аз не, но съм била потърпевша...Тогава малко по-малко нещо се чупи от теб, защото недоверието, тормозът, те подтиска. Колкото и да убеждаваш другия, че наистина го обичаш, че няма причина да ревнува- всичко продължава. Мисля, че потърпевшият страда повече, докато всячески се опитва да угоди на другия. Накрая просто нямаш сили и си тръгваш...

Напълно съм съгласна- любовта изисква усилие от 2-те страни и взаимно уважение.

Ревността може да "убие" любовта и чувствата, ако е в големи дози или е постоянна. Този страх е необоснован-"признак че се притесняваш че не си достатъчно добра и той (тя) ще предпочете някоя (някой) по-добър". Другият сам те е избрал, казва, че те обича и че не иска друг. По- голяма вероятност има да те изостави, ако постоянно, се опитваш да го контролираш, отколкото ако му повярваш. Който иска да изневери или да напусне някого- нищо не би го спряло, още повече нито ревносттта на другия, собственическото чувство и недоверие.

Самата ти изневерявала ли си? Ако си била сърдита например на някого и си смятала, че така ще си отмъстиш по свой начин...

не съм изневерявала...Не знам каква ситуация би ме накарала да постъпя така и колко аз самата би трябвало да съм наранена, за да изневеря, само и само, за да си отмъстя и да нараня другия. Дано не ми се случва...

Излизала ли си едновременно с две момчета? Или такива връзки не са за теб?

но погледнато едностранно, от лична гледна точка, а тя, личната гледна точка винаги е ограничена.

А каква е другата гледна точка според теб?

е, че трябва да цениш малкото щастие, което ти се дава в този нещастен свят, да не бъдеш калпазанин, а отличник в старанието си да го запазиш за себе си. Странно колко много хора с лекота прецакват любовта и щастието, които са им дадени наготово и след това страдат.

"Странно колко много хора с лекота прецакват любовта и щастието, които са им дадени наготово и след това страдат. "- именно в това е проблемът...Когато нещата се "счупят", тогава обикновено осъзнаваме какво сме притежавали и колко лекомислено и небрежно сме постъпили...Търсим щастието, намираме го, а го разваляме сами- тъжно е, но понякога така се случва...

ami moga da kaja samo edno: mnogo mi dopadna razkaza!
a tova e edin ot lubomite mi spomeni:
Kogato lubimiqt si trygne i ne go interisuva6 ve4e ti,
kogato lubovta q nqma v syrceto ti boli!
To pla4e i se moli, kopnee za predi, kogato zaedno ste vie i ot o4ite vi radost strui. Ti v spomeni se luta6, a
v du6ata ti vali i si misli6 no6tem taino: "nima e vazmojno da obi4a6 bez da te boli".

:))))

Ako любовта те позове последвай я,макар пътеките и да са стръмни и сурови!И когато крилете и се разперят върху теб,отдай й се,макар и мечът и скрит в перата и да те рани!И когато тя ти проговори,повярвай й,макар гласът и да руши мечтите ти!Любовта не обсебва,но и не иска да я обсебят!Защото на любовта и стига любовта!Любовта няма друго желание,освен да се изпълни.....

Влюбих се-незнам как стана,но стана.Бях безкрайно щастлива.Изневерих и не съжалявам.Проблема е че и двамата сме семейни.Влязохме много навътре във връзката си.Трябваше да спрем-докато още можем.Мъката е убийствена.Да искаш нещо и да знаеш,че неможеш да го имаш./по една или друга причина/
Просто вървиш срещу себе си и умираш с всяка изминала секунда.....

Lubovta e kato divite cvetq,4esto q namirame tam,kudeto nai-malko o4akvame:) Tq podobno na edno cvete iziskva neprestanni griji,vnimanie,obi4,doverie,razbirane,supri4astnost,milo otno6enie i otdadenost za da su6testvuva...

Mnogo tochno si go napisala, Mikela. Pozdravlenia! Dano da se sreshtat po-chesto hora kato teb, koito ni karat da se zamislim koi sme i kyde sme.

Благодаря:)

4uvstvata sa bebetata na lubovta trqbvat neprekasnati griji vnimanie vseotdainost obi4 i toplina za da porasvat s godinite!!!lubovta e edin golqm pojar po dobre da gori ve4no otkolkoto da zagasne zavinagi!!!4uvstvata sa kato galab4etata dokato im dava6 tro6i4ki nejnost obi4 i toplina nqma da otletqt nikoga no ako spre6 da im dava6 te 6te se po4uvstvat gladni i 6te otletqt zavinagi i nadale4e!!!