Блогът на mikela :: Отвътре

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

28.07.2011 16:23 - Отвътре

Прочетен: 1597 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 28.07.2011 16:24

Животът е празник. Но как да празнуваш като си сам. Как да празнуваш делничното, като именно то убива празничността. Няма с кого да го споделиш, защото само ти чувстваш това…отвътре…И искаш още, и още и още. Но още няма- денят свърша, моментът отлита. Опитваш се да задържиш нещо, което всъщност го няма. Едно усещане, което изпитваш само и единствено ти. Хората си мислят, че си странен, а ти - че са скучни и безлични. Но в крайна сметка, ти оставаш с празни ръце….а за тях, все едно нищо не се е случило. Така че, може би, правите са те. Защото те продължават, а ти оставаш там- в спомена, или напред- в очакването. И дори да си в този момент- той не ти стига. Радваш му се, оценяваш го, вътре в него си, но няма с кого да го споделиш. Няма плът до теб, допир, усещане, кожа. Няма. Ти си сам със своето възприемане. И никой не може да влезе в теб, за да бъде до теб. Никой. Искаш да крещиш, искаш да летиш между облаците, искаш да се разпръснеш на хиляди парченца. Но вече не го правиш. От страх. Или го правиш: и усещането за самотност се затвърждава. Разтваряш се за света, светът се разтваря за теб, поглъщате се, просмуквате се един друг. Но всъщност си сам. Другият го няма. И може би никога няма да го има. Може би никой не може да сподели величието, празничността, отдаването. Светът е пред теб, в теб, но на теб ти липсва другият. Защото искаш да дадеш, но няма на кого. И тази нужда е като динамит вътре в теб, бълбукащ вулкан, който носиш със себе си, и всеки момент виждаш, че ще избухне, че ще се взриви. И някой път тази нужда излиза и започва да те води, докато не осъзнаеш, че си се сблъскал с илюзия, че си си изградил илюзия: място, на което твоята нужда да се реализира...само това, и нищо повече. И край.

Нагоре