В един преден постинг споделих, че изглеждам адски влюбена и това ме притеснява…

Притесняваме, не че ми пука, че се разкривам, че другият човек може да не ми отвърне или някаква друга причина….т.н. Притесняваме, че другия човек тълкува неправилно или погрешно моето поведение… По принцип на моменти съм много емоционална и изпадам в едно еуфорично състояние дори без причина, когато забравям околния свят и се радвам много на всичко около мен. А, да не ви описвам какво е, ако има някой човек, към когото изпитвам някакви емоции… Просто адски много му се радвам, не ме е срам да казвам колко яко се чувствам, да му правя комплименти и т.н. и въобще не очаквам да ми се връщат думите в такава степен, защото аз го правя най- искрено, неусетно и ми идва отвътре…Просто така изразявам емоциите си и споделям това, което чувствам, а май не мога, а и не искам да се спра…защото тогава се чувствам наистина щастлива…Търся романтика абсолютно навсякъде…отвътре ми идва да подсилвам момента, да се вживявам и така още повече да си усилвам положителните емоции… Обаче, наистина май е време  да престана, а не зная как и не зная каква ще бъда тогава…Но ми омръзна човекът до мен да ме възприема като супер влюбена или направо онемяла от любов и че съм някаква глупачка, с която могат да правят всичко и аз че ще си продължавам да бъда такава…защото не е така…Въпреки това ми състояние, аз всичко виждам в поведението на другия…

На бившия ми приятел бях му казала няколко пъти, че изглеждам супер наивна, но само така изглеждам…Дадох му няколко примера как се опитва да ме манипулира, което много го изненада... Въпреки това може би не е разбрал какво имам предвид…Когато реших да се разделя с него- аз усещах, че на него въобще няма да му пука…А всъщност беше много изненадан, което изненада и мен… Не можеше да проумее защо..А аз нищо не съм крила от него- аз съм му казвала, че дадено нещо и отношение  не мога да приема…вярно, казвала съм го спокойно, но съм го казвала…Това, че не ме е взел насериозно, понеже си е мислил че съм адски влюбена, не го оправдава…Аз съм много търпелива, но като търпението вземе да ми се изчерпва и виждам, че другият не полага никакви усилия, съвсем естество чувствата и емоциите ми се изхабяват и казвам сбогом… И бившият ми вика „ Аз си мислех, че даже ти искаш да ми кажеш, че ме обичаш, но те е страх”….Какво????? През повечето време бях нещастна, ти нищо не направи за мен, не взе сериозно това, което ти казвах, даже няколко пъти съм плакала пред теб…а ти си виждал само влюбеното ми настроение и отношение…. Даже ми каза, че си мислил, че му правя тестове, понеже съм искала да се омъжа за него?!!!!!!!! Толкова ли влюбена изглеждам…Някои хора знам, че имат проблем с изразяването на чувствата, макар и много да обичат, а аз изглежда обратното – прекалено изразявам чувства…

И вече съвсем се разтревожих за себе си, когато Новият почна един разговор за това кога казва „Обичам те”…Аз се озадачих, този защо ми говори такива неща…После го попитах и той ми каза, че си мисли, че очаквам да чуя това от него!!!!!!!!!!!!!! О, боже, не………Нищо не очаквам…Защо така се получава…Това въобще не е вярно…аз самата не знам дали някога наистина ще кажа и почувствам тези думи ..А преди това бях му вметнала, че само  изглеждам толкова влюбена и наивна…Изглежда не е разбрал какво му казвам:) А аз даже не знам колко съм влюбена в него, харесвам го, но е минало толкова малко време, макар всичко да е било ок…Само знам, че наистина искам да го опозная....Ето, това ме притеснява, че другият си мисли, че вече съм готова и че не е нужни да полага никакви усилия за мен….

Притесняваме, че именно поради това ми държание, мога да го изгубя…щом ме мисли за някаква психопатка, която очаква да чуе „Обичам те” на втората среща…

Аз просто се радвам на мига..и не знам защо си мисля, че хората затова се събират заедно- да се радват и да се правят щастливи един друг, да се опитват да се разбират взаимно…

Другият човек, ако не предизвиква такива емоции в мен, аз си мисля, че няма да мога да остана с него…Затова малко бракът ме ужасява, няма да преживея прозата, няма да преживея безразличието към мен или моето към него… Няма да мога да преживея сцената, която Фредерик Бегбеде описва в "Любовта трае три години" ( единствено това съм запомнила от книгата)- как героят осъзнава, че изведнъж да държи ръката на любимата му не го радва, че вместо ръка вижда една отпусната безжизнена плът....

Да, ти наистина си ужасно емоционална! Обаче живеем в едни доста цинични и брутални времена, няма начин да не го забелязваш.
Дано да не преживееш пак някоя поредна любовна драма и голямо разочарование!
:))

И не забравяй също, че мъжете малко ги е страх от прекалено влюбени и всеотдайни момичета!

Знам, затова ме страх, да не свърши всичко, по моя вина- да не го уплаша нещо човека... Колкото и да съм емоционална, толкова и ясно мога да мисля и осъзнавам нещата, въпреки, че изглежда не ми личи...

Просто престани да му повтаряш непрекъснато колко много държиш на него.
Ти обаче така и не каза в постингите си той на Нова година колко sms-a ти изпрати!

Излиза, че в момента ти си най-силно влюбената блог-арка в България, продължаваш да си на първо място в Тя и Той с твой постинг...

Диагнозата точно си си я сложила, но оттук натам какво ще следва?

Ами и аз това се чудя...ще се опитам да се озаптявам...ще се опитам да му обясня...ще се опитам да си казвам мислите само на ум...но, какво ще правя с погледа не знам....

Да, очите всичко казват...Но не му досаждай с любовни признания, ще го наплашиш определено:))

А ти нямаш ли скоро изпити? Как ще учиш при това твое влюбено състояние?

Ако вече не съм...

не съм правила...

не си подтискай чара и уникалността :)

че имаш нужда от малко владеене.
смисъл,да бъдеш по-търпелива и не толкова настоятелна.трябва да има и известна доза загадъчност според мен,за да може да не си омръзнете бързо.не се разкривай на сто процента.
пак бъди себе си...но щом се опасяваш че може да ти избяга ,промени нещо в държанието си.
първо се успокой.след това си почини.помисли си трезво.и продължи нататък,с една доза владеене :)

Да, абсолютно си права...това и ще опитам...знам, че ми липсва уравновесеност или баланс в това отношение:)

Той казвал ли ти е дали те обича?

можеш да се справиш,защото си силна!
трябва ти само малко повече стимул,мисля че тук ще го намериш...

Днес повече ли се усмихваш?

Има ли хапчета, които да лекуват момичета с твоята "диагноза"?

Aз пък си мислех, че хората искат да се заразят....

Да, имаш право...

:)

Микел, ти как си я представяш идеалната връзка, какъв трябва да бъде перфектният ти партньор, според твоите разбирания, как той трябва да се държи ? Пробвай да направиш 1 постинг на тази тема, ще е любопитно!
:)))))

Искам нормални неща и нормален човек...Не повече или малко повече :))))- от това, което аз мога да му дам като отношение и поведение. За интересите му също...
Да е по-умен от мен:)), но не винаги и не във всяко отношение...

Не ти ли се струва, че в последно време нормалните хора май са на измиране, трудно се намира такъв, всеки е с едно или друго отклонение или страда от тежки комплекси...Никой май не е перфектен...
:))

Точно така- искам нормален, а не перфектен...Пледирам за себе си, че съм нормална:))))

здравей Mikela,преди малко четох един блог ,казва се Безумно влюбен,с автор Birko, та ако искаш го прочети,предполагам,че ще ти е интересно да видиш и мъжкота гледна точка,когато си влюбен,та четейки го си помислих, колко подобни са нещата между хората,като чуства,усещания и въобще всичко, та той май даже е по тежък случай,като го чета и ми се струва,че въпреки,че е мъж,яко е налапъл въдицата,така,че спокойно, май състоянието ти е заразно,което по принцип не е лошо,даже е много добре.Хайде успех в любовта.

:))) "та той май даже е по тежък случай" ха-ха:))))

:)) Aми да, по-тежък случай е :))) Аз поне съм си с обекта на чувствата:), не че не ми се е случвало и в непознат да се влюбя, ама не ме е било толкова страх от първата крачка и съм я правила...:)

хей,не че съм мъж и го защитавам,вероятно човека не е на твоята възраст и вероятно не се изразява толкова добре колкото теб (признавам си,че ми харесва как пишеш),но ако си прочела и двата постинга в блога на същият този birko,който и аз прочетох едва ли би реагирала с насмешка,предполагам,че няма да ти е приятно да ти се изсмеят на твоите чуства.От доста време те чета и смятам,че си чудесна,наистина, но ако не можеш да погледнеш и от страната на мъжете,лошо,ще продължаваш с постингите без особен успех в реалният живот.Надявам се,че няма да ми се обидиш от коментарите,направих ги за да опитам да помогна,защото ми допадаш как пишеш.Хайде със здраве

извинявай за предният постинг,мислех,че с това ха-ха е изразена оценка ти, след като си го прочела,съжелявам много, грешката е моя : )))

Няма нищо:))))
Аз поясних "ха-ха" от какво е провокирано- "та той май даже е по тежък случай"- цитат от твоя коментар:) Помислих си, то има ли по-тежък случай от моя:)))))) и заради това ми стана смешно:))))

п.с Въпреки, че в случая грешката е твоя:), все пак ти благодаря за загрижеността :))))))))))

радвам се ,че си приела извинението ми ,стана много тъпо : ),а иначе наистина ми е приятно да те чета,имаш някакъв особен стил , които много ми допада, давай все така,но и се надявам ,че мислиш някаква стратегия,(щото,като чета birko тои май ще я затрупва с рози,и ти трябва да помислиш какво можиш да направиш,е не рози,но нещо трябва да се направи,освен,ако и той не е блогър и четейки твоите постове,да му светне какъв чудесен човек си,щото той май не го осъзнава това ) относно накарването на обекта да хлътне по сериозно,защото ми се струва ,че заслужаваш много любов, и искренно ти я желая,

:))) Нямам стратегия, а и не мисля, че е редно да имам... Аз съм си аз, той си е той, а другото е животът и любовта:))) Те първа предстои да се опознаваме, а това изисква и време...Стигнала съм до извода, че не е нужно да се доказвам пред никого, особено пред мъжа до мен - това е относно оценяването...ако е способен да ме види такава, каквато съм, и е за мен- ще ме оцени, ако не е - каквото и да направя, той няма да го оцени...ще го приеме за даденост...
При бирко е друго- той търси начин как да я впечатли и предразположи и така да се запознаят и опознаят...На него те първа му предстои, надявам се, другите паранои и вълнения около любовта и опознаването:) Бих го посъветвала да вярва повече в себе си:)
Поздрави:)))

чудесно казано,надявам се да те оцени, иначе ще загуби много,не ,че ако не те оцени ще разбере какво губи,но това си е за него, а относно стратегията,май не се изразих много ясно, идеяти ми по-скоро да търсиш някакъв баланс в отношенията си с него, защото когато единият дава много,а другият не,не свършват добре нещата, а съм останал с впечатлението че ти даваш много,съжелявам ако не съм бил ясен,желая ти най прекрасни мигове с този твой избранник,надявам се,че че той го заслужава.

:)))))